Моето училище се казва „Любен Каравелов“. То се помни завинаги – първият звънец, първият учител. И досега в съзнанието ми е онова трепетно чувство, когато мама ме заведе на училище за първи път. С нетърпение чаках да започнат учебните часове и да се запозная със съучениците си. Това е миг, който изпълва думата „училище“ със съзнание за нещо непознато, но интересно и примамливо. За мен училището е като втори роден дом.
Преди промяната, фоайетата и коридорите не бяха толкова цветни и красиви. Беше някак мрачно и нямаше толкова настроение, но сега след промяната всичко е много различно.
Вървейки по коридорите, няма как да не забележим красивите мисли по стените: „Вярвам в мечтите си“, „Обичам семейството и приятелите си“, „Следвам сърцето си“ и много други. В процеса на обновяване на училището се включиха доброволно деца от всички четвърти класове, които с интерес и вълнение помагахме на екипа от доброволци. Момчетата пренасяха мебелите, а ние момичетата помагахме в измерването и пръскането на тапетите за класните стаи. Учителите също се включиха, като направиха собственоръчно декорациите от нанизани листенца и мъниста на конец, залепени на прозореца и фоайето. Инициатива проявиха и родителите на моя съученик Александър, които дариха времето, материалите и труда си за довършване на фоайето. Те го направиха за всички нас, за да се чувстваме удобно и щастливо в междучасието, да отдъхваме и разтоварваме. Мебелите са в ярки цветове и свежи тонове, меки и удобни. Поставени се библиотечки, в които всеки от нас може да донесе по една книжка с любими приказки. Сред тази хубава атмосфера правим запознанство с ученици от другите класове и разговаряме помежду си. А класните стаи са по-красиви от всякога. Всяка се отличава със свой тапет и различен цвят завеса. За нашето училище бе избрана тема „Четирите годишни времена“, защото природата носи красота, спокойствие и душевен мир.
Тапетите във всяка стая са различни , защото всяка госпожа избра за своята стая това, което смята, че ще е най-подходящо за класа. Тапетите са направени и избрани с много любов, за да можем, четейки посланията, да научим много неща за живота около нас. В нашата стая госпожата избра тапет с разтворена книга и гъбка, от която излиза едно горско духче. Надписите много ми харесват: „Човекът се осветява от знанието“, „Вселената се осветява от слънцето“, „Дъждовните капки разлагат слънчевата светлина на седем цвята: червен, оранжев, жълт, зелен, син и …“. Посланията ни дават нови знания и ни учат да бъдем себе си, да следваме мечтите си, да не се предаваме и да бъдем по-добри един към друг. Така всички ние –ученици, учители и родители, направихме училището едно райско кътче, в което едновременно учим и са забавляваме. Сега то е по-красиво и уютно, ние ходим с удоволствие и желание, защото училището не означава само бялата дъска и писането на домашно. Тук ние се опознаваме, оформяме характери и създаваме приятелства.
Аз обичам моето училище, защото оттук тръгва моят старт в живота и следване на моите цели и мечти.
Пламена Михайлова – 4 Г клас
