Фоайетата в нашето училище бяха пространство, в което ученици и учители стояха в междучасията, когато класните стаи бяха заключени в межучасието, преминаваха през тях, без да се спират, не обичаха да се застояват, защото там нищо не ги задържаше. Те бяха загуба на свободно пространство – неуютно и излишно голямо.
В момента в пространството пред училищната столова ежедневно във всяко междучасие може да срещнете ученици, които похапват, седнали на дървените, ръчно изработени мебели, да разговарят или се търкалят на тревните площи в подножието на люляковите храсти.
Учениците от трети клас разпознаха като свое мястото при момите, които посрещат с хляб всички идващи в училище. Кукерите до масичката им за отдих не ги плашат, а и малките ученици вече знаят, че това са добри магьосници, които гонят злите сили. Красота и гостоприемство лъхат още от входа на училището ни, където с усмихнати червено-бели муцунки ни посрещата пратениците на Баба Марта. Ако чуете шум от коридора, то той е от ученици, които четат и разучават някоя народна песен, кацнала на тапета между красива българска шевица, подготвят се за часа и пишат домашните си на масичките между нестинарите, до красивите цветарници.
Учители и родители с удоволствие и гордост преминават и спират в обновените с тяхно участие и труд пространства. Те днес не пропъждат, а приканват да поседнеш, да погледаш и релаксираш.
С нетърпение очакваме продължението на проектните дейности, за да се радваме на красотата по всички етажи на училището ни.