Казвам се Гергана Иванова и съм начален учител в 156 ОбУ „Васил Левски“. Преподавам от 2 години и приоритетно държа в ума си необходимостта да подготвя учениците си за реалния живот, да стимулирам в тях съзнанието за свързаност и приемственост в света.
Възприемам класната стая като място, където учениците се научават да разпознават и посрещат своите нужди – от знание и чувство за компетентност, от разбиране, от приятелство. Често съм си давала сметка, че пренебрегваме една много важна, но съществена човешка необходимост и това са естетическите потребности, естественият стремеж на хората да създават, споделят и съхраняват красотата. Именно ние, учителите, сме тези, които можем да възпитаме у децата умението да усещат нюансите в един свързан свят и да обогатяваме тази представа с музика, поезия, картини.
Новият интериор в училище придаде смисъл именно на тези аспекти от педагогическите задачи. От стените ни гледа Малкият принц, този носител на екзистенциална мъдрост, който ни напомня, че „Най-същественото е невидимо за очите“, в столовата отразяваме усмивките на децата в минутите, в които се „Храним с благодарност“, мечтите са път към отговорите на вселенските въпроси.
Класната стая, в която водим следобедните занимания всъщност е един морски бряг, където ние можем всеки миг да се пренесем, да се отпуснем и да си спомним, че светът е голям, красив и „Чудеса стават всеки ден“.
Новият интериор въздейства на фино, базисно ниво и учениците успяват по един естествен и непредубеден начин да се свържат с целостта на живота, да черпят мъдрост, знания и естетическа наслада от атмосферата в класната стая. Много съм благодарна за това вдъхновение.